Привет отново, мрачни създания.

Днес отговарям на въпроса „Защо в The Void Journal няма репортажи на събития?“.
Въпросът ми е задаван от години и досега съм отговаряла индивидуално, но ми се струва добра идея да отговоря публично и тук, макар и да не изгарям от желание да подхващам темата и да не харесвам драмите, в които бях въвлечена покрай нея.

Започвам с това , че фокусът на The Void Journal от самото начало до момента е върху разпространението на стойностна музика и конкретни ценности и идеология, никога не е бил в отразяването на концерти и през годините не съм се замисляла толкова върху това, оставяла съм го изцяло в ръцете на другите медии.

Въпреки липсата на активност относно концертите, от известно време някои родни организатори на събития ми пишат и ме информират за събитията си, което ми позволява да пиша анонси за тях и да ви информирам навреме за предстоящи концерти. Това са Live & Loud и Desolate Management.
Ще виждате редовно новини за събитията, организирани от тях занапред – партньорството с тях е удоволствие.
Няколко чуждестранни организатори също редовно ме информират от години.

Встрани от анонсите – тази година след много убеждения от ваша страна, все пак реших да стартирам нова глава в развитието на The Void Journal и да дам началото на репортажите за събития в сайта.
За тази цел се обърнах към известен български организатор на блек метъл (и не само) събития във връзка с концерт на голяма блек метъл група, която ни гостува през май.
Щеше да е хубаво начало според мен.

Представих се официално през служебния имейл на медията, понеже считам, че не всеки е длъжен да знае за нея, и съвсем професионално отправих заявка за медийно партньорство.
Случи се през март и до концерта имаше близо два месеца – достатъчно време за отговор.

Хубаво, но организаторът мълчеше, концертът си мина и така и никой не благоволи да драсне някакъв отговор, било то и отрицателен.

Стана ми интересно и впоследствие след разговори с различни хора подозренията ми за ситуацията се потвърдиха – ставаше дума за чиста шуробаджанащина и защита на интересите на авери.

От достоверен източник разбрах, че лицето, занимаващо се с комуникациите на въпросната фирма (човек, с който и една дума не сме си казвали през живота ми и който не познавам въобще) е всъщност много близко с хора, които са доста негативно настроени към медията ми от момента, в който придоби малко по-сериозен успех… като част от тях са сред екипа на друга българска онлайн медия, техен партньор. И всичко придоби смисъл.

Досещам се много добре защо въпросната медия подлива вода (и то не за първи път, между другото) , но ми е чудно защо човек, който не ме познава, се връзва на акъла на някой друг и се включва в разни махленски изпълнения. И то човек, който се занимава с блек метъл концерти. Не ми се връзва някак…и с този манталитет препоръчвам да се насочи към работа за организатори на поп-фолк/чалга събития.

Както и да е. Когато разбрах за това, помолих приятелка да попита организатора във фейсбук дали имейлът е активен (аз просто вече не ползвам фейсбук), защото подлагам всичко на съмнение и исках да се уверя дали действително става дума за умишлен саботаж, а не за някоя техническа неизправност. Можеше имейлът да е отишъл в спам, примерно, макар и да беше малко вероятно поради настройките на служебната ми поща.
Можеше и имейлът да не е активен и да имат друг контакт, но да не е обновяван публично.
Всичко се случва, в крайна сметка.

След като получи отговор, че е активен, веднага ми предаде и понеже наближаваше друго събитие на въпросния организатор, още същия ден писах на същия имейл, че не ми се струва коректно това отношение към българска медия и съвсем възпитано поисках адекватен отговор.
Собственикът на фирмата (не лицето, за което коментирах по-горе) ми върна отговор на имейла същия ден, че съобщението ми е попаднало в спам и пожела да му пиша на личния служебен имейл.

Сега… тук ми се искаше да мога да си кажа – страхотно, ще се разберем.
Обаче… Ако съобщението ми е попаднало в спам, то как е получено във входяща поща след няколко месеца? Няма такава възможност.
Ако беше засечено от системата като спам, щеше да попадне отново в спам папката.
Единственият вариант едно съобщение до служебен имейл да се покаже във входящи, ако предното е било в спам , е ако някой ръчно е преместил предишното съобщение там.
С други думи – някой е преместил първото съобщение нарочно в спам, за да не бъде видяно.
Точно както първоначално ми предадоха.
Съветвах се с редица колеги от ИТ сферата, аз самата си правих експерименти – това е единственото логично обяснение.
Човекът, който преглежда имейлите, е преместил нарочно първия ми имейл в „Junk“, и просто явно шефът е видял по чиста случайност втория ми имейл преди да бъде изпратен отново там.

Без значение, че разбрах вече какво е станало, изпратих съобщение на подадения нов имейл – съвсем нормално представих идеята и заявих желание за акредитация на The Void (без акредитация няма как да се правят снимки от името на медията, както и да се пишат репортажи) … и явно или самият собственик на фирмата не ми отговори целенасочено…или пак ми бутнаха имейла в „Junk“, хаха.

И така, доста време мина без какъвто и да е отговор (което считам за отговор).
И с това категорично приключиха и опитите ми да се свържа с въпросния организатор.
Страницата е затворена  още преди седмици, и за мен лично всичко е точно към днешна дата.
Но подобно отношение към медия е интересно, най-малкото.
Приемам го с огромна доза чувство за хумор, разбира се, особено след като съм наясно с мотивите.

Изглежда просто шуробаджанащина у нас съществува дори и в блек метъла, ганьовски изпълнения също.
Особено от страна на тези няколко човечета, които се чувстват слаби и искат с това си действие да ме накарат да се чувствам незначителна – просто, защото те може би се чувстват такива в последно време и ненавиждат успеха на The Void и това, че нямат никакъв контрол върху него.

Успех, който е факт, благодарение на много усилия от моя страна, а не е подаден наготово… и който ще коментирам в други Q & A статии, тъй като някои от въпросите ви са навързани с темата.

Та, както и да е. Това е причината да не бъдат отразявани блек метъл събития в сайта – проявих желание, но не ми дадоха акредитация, каквато по мое мнение е съвсем логично подобна медия да притежава. Дори и не се осъществи нормална комуникация.

Занапред може би ще бъдат отразявани концерти в чужбина или такива на други организатори в България, но честно казано, като гледам как треперят някои хора за тази територия, май ще я оставя на треперлиите – да ѝ се радват, щом им е толкова ценна. Докато не преценя, че не е достатъчно ценна и за мен и за вас, разбира се. Тогава вече нещата ще станат малко по- сериозни…и може би ще им се наложи да се заредят с мента, глог и валериан, или пък нещо по-силно…

За финал искам да приключа с няколко думи към всеки, който в момента се намира в подобна ситуация или просто се занимава с нещо по-различно и изпъква по някакъв начин.
Правя го просто, защото към днешна дата съм на етап, в който съм доста над тези неща, преживяла съм много и съм победила много, мога спокойно да коментирам темата и това да е от полза на някого.

И тези думи са:

Никой не напада по задкулисен начин (особено групово)  и не подлива вода на онези, които счита за по-слаби или неспособни от себе си. Това е признак на слабост – малките хора нападат по сходен начин онези, които считат за заплаха за егото си и които не са им по силите.
Забележите ли такова поведение към себе си без да сте причинили умишлено някаква вреда на отсрещния – поздравления, правите нещата правилно, светите силно и определено имате нещо в себе си, което ви отличава и другите искат да притежават (но не могат да имат поради една или друга причина).
Успехът  и личното израстване винаги вървят ръка за ръка с приемането на факта, че не всеки ще се радва да ги види у вас,  и че по всяка вероятност силата и таланта ви ще привлекат вниманието както на доброжелатели, така и на низши форми на живот, които ще опитват да ви имитират злонамерено, а също и да ви провокират, за да се почувстват значими и част от личното ви пространство (мисленето в стил „ако той/тя се занимава с мен и комплексите ми, значи съм супер готин/а“).

Моят съвет е да не обръщате особено внимание на шума (дори и на похвалите),  да пазите личното си пространство чисто и красиво, и просто да се фокусирате върху важните неща, защото от опит знам, че това поведение не е лично и не си заслужава енергията. Чуждите несигурности и поведение не са ваша отговорност. Внимавайте за вашите и отстоявайте своите ценности.

Правете това, което обичате и чувствате като правилно, и просто дайте свобода на околните да мислят каквото си пожелаят. Колкото по-ценни и истински сте, толкова повече ще привличате подобни реакции и ако имате потенциал и се развивате добре в дадена посока, просто трябва да го имате предвид и да сте готови, защото няма изключение от правилото.
При всички отличителни хора в историята е така.
Всички те са били бутани надолу в даден момент и въпреки това са оставили след себе си огромно наследство, което помним и до днес. Така е устроен света просто.

И не се опитвайте да давате урок на никого. Урок на глупав  човек не можеш да дадеш,  а умният ще схване и без да му подавате истината на поднос и ще си направи изводите сам. Енергията ви не е нужна в тази посока.

Фокусът на правилното място – това  е ключът.
Дръжте го здраво и си живейте живота по свое усмотрение.
Никой друг няма думата.

Това е от мен за днес.

Мисля, че тази песен е много подходяща за атмосферата на написаното (пък и все още е сред любимите ми):

ПП: Видях въпросите в предишния материал, както и имейлите – ще отговоря в следващите части. На който му хрумнат още въпроси, на които би искал да види отговор в рубриката, да заповяда – записвам всичко. Надявам се да сте добре и да сте вече в петъчно настроение (четвъртък си е малкият петък, все пак).
До скоро! (: