Привет , мракобесни. Как преживявате горещите вълни?
Тази седмица се присъединих към спелеоложкия екип по проучването на красива балканска пещера и прекарвах часове в  8-10 градуса температура и в почти тотален мрак –  хубаво бягство от  летния мор се случи при мен, поне за кратко.

Днес продължавам с Q&A рубриката, като отговарям на няколко въпроса с по-кратки отговори. Ето ги и тях.

Q: „С кого би искала да направиш интервю?“
A: Никога не съм имала някакъв специален списък с желания за  интервюта.
Просто, когато усетя интригуваща личност в жанра, директно завързвам разговор и започвам интервюто – когато човекът отсреща е интересен и виждаш в него потенциал за стойностен разговор малко или много извън клишето, тогава нещата просто се случват. 
Естествено, бих се радвала да представя интервюта с музикантите покрай които се зароди любовта ми към жанра, но има малка подробност – голяма част от тях вече са мъртви, други вече не са активни и не биха искали да се връщат към миналото, а с трети отношенията ни към днешна дата са лични и макар и да знам, че биха се радвали да ми дадат интервю и да ми ударят рамо за The Void, за мен са много по- ценни като хора  и не бих искала да прекрачвам линията между професионално и лично, не ми се струва коректно да се възползвам от личните си контакти по този начин.
Разбира се, това не означава , че занапред не съм планирала доста интересни материали със страхотни личности (винаги имам по няколко изненади, приготвени в ръкава…).

Q: „Има ли журналист, когото много харесваш?“
A: Да! Niklas Göransson от Bardo Methodology.
За мен той е невероятен човек и професионалист, когото чувствам като  магьосник в областта на интервютата. Именно той е този, който ме вдъхнови да започна с интервютата в сайта и винаги ще гледам на него като на един великан в средите. Чета всичките му материали с удоволствие и се надявам занапред да има още много.
Други журналисти, които харесвам, са пичовете от No Clean Singing (те бяха сред първите преди години, които кимнаха одобрително към The Void) и не на последно място, авторът на част от любимите ми книги, написани в чест на блек метъла – Dayal Patterson, който може би познавате и от Decibel, Terrorizer и Metal Hammer.
Това са личностите, които съм разпознала като наистина стойностни в сферата и които ме вдъхновяват да правя това, което правя, и да го правя колкото се може по-добре с всеки следващ материал.

Q: „Какво ти е мнението за другите български музикални медии?“
A: Ще опитам да бъда максимално изчерпателна, за да бъда разбрана добре. Преди създаването на  The Void блек метълът винаги е бил или несъществуващ из страниците на медиите ни, или представен като някаква третостепенна по важност материя, редом до новини за … Guns ‘n’ Roses, примерно. И то само в случай, че бандата е  много известна (Mayhem, Marduk , Watain и др. подобни)  или се прецени, че може да се хареса на аудиторията . 

Не мога да повярвам, че за толкова време никой на Балканите не е почувствал нуждата от това да разграничи блек метъла от комерсиалното и да посвети онлайн пространство на него  и ценностите му, на ъндъграунда в неговата цялост.  Но е факт. 

В този ред на мисли, българските музикални медии никога не са привличали моя интерес особено, защото винаги съм била посветена предимно на блек метъла, и то на онези банди, които почти никой не познава и не е чувал.  Много години преди да основа уебзина, винаги съм била няколко крачки напред с информацията пред вече съществуващите медии що се касае до конкретната материя – просто обичам да следя какво се случва в любимия ми жанр и да се информирам още от 90-те насам. И го правя доста преди BandCamp да навлезе като платформа  за откриване на музика и преди каналите за промотиране на блек метъл  в YouTube да олеснят до такава степен почитателите на жанра.

Затова не бих казала, че имам сформирано адекватно мнение за другите български медии – никога не съм им била огромен фен и не съм ги следяла така,  както може би други хора го правят.

И макар и да съм сама с идеологията и целта си , и пионерски да вървя в свой собствен (и празен) коловоз от самото начало, в малката българска медийна общност има имена, които са ми направили добро впечатление в определени моменти, и това са Werock.bg и The Other Side Zine. Нямат особено общо с моята насоченост, знам, там положението е доста по-комерсиално, но в  конкретни ситуации съм забелязала наличие на сходни ценности в тях, въпреки това.

Едва ли има някой, който да не знае, че Werock.bg до голяма степен продължават делото на списанието Про-Рок и впоследствиe на сайта Metal Katehizis,  а и показаха мъжество и характер в позицията си за случващото се в Украйна по подобие на The Void, докато в  блога The Other Side Zine пък забелязвам сходна любов към ъндъграунд културата и доколкото знам и той се поддържа от един човек – Mrazek, който се занимава с писане от толкова много време… Като цяло, ако искам да чета за рок и различен вид метъл от блек метъла, бих гледала към тях, като всъщност и от двата сайта правят страхотни снимки и репортажи от събития, включително и от блек метъл концерти.

Като малка понякога си пусках и предаването Фрактура – беше свежа глътка въздух в морето от безполезна ТВ пропаганда, Васко Катинчаров предлага на хора от цяла България достъп до уникални концертни кадри и интервюта и винаги ще бъде ценен в това отношение, но с времето разбрах, че не на всеки се отпуска телевизионно време в канал на Нова Броудкастинг Груп и просто не мисля, че човекът е на една честота с мен и онова, което аз представям като ценности в The Void.
Различни сме, но определено и към него имам доза респект – когато той е дал началото на Фрактура, аз съм била още дете. И до днес, ако някъде попадна на включеното предаване, бих го изгледала от носталгия по онези дни, дори и предаването да е предимно ориентирано към комерсиалната рок и метъл музика.

Също така , няма как да пропусна да спомена и Иван Петков и неговия сайт https://oldskull-metal.info – с него кажи-речи стартирахме по едно и също време, като той за разлика от мен е отдаден на дет и траш метъл жанровете – на мен тези стилове не са ми особено по вкуса, но определено се влага доста страст там, което откривам като паралел и ме радва. Иван има специална връзка с музиката и това се усеща. 

Медаров и неговите периодични издания на Терозин също са ми близки по сърце – материалите, които съм чела благодарение на него и всички касетки, които е издавал,  винаги са ми били много интересни … човекът поддържа ъндърграунд културата истински жива и имам огромно уважение към него.
Това за момента имам да кажа по темата с  музикалните медии у нас – някой ден може би ще има повече за разказване. 

Q: „Как успяваш да водиш сайта сама и да се справяш толкова добре?“
A: Първо – искрено благодаря. Много хора ми задавате този въпрос и особено в последната година изразявате възхищението си от това , че само един човек стои зад мястото – радвам се, че ви прави впечатление, защото това е един от аспектите, които са важни  в идеологически контекст наоколо (личната сила според Луциферианските ценности и принципи).
Второ – много е просто, всъщност. Не се опитвам да успявам.
Просто за мен писането за музика е като ежедневна мантра. Затова и след The Void стои думата „journal“ – журнал, ежедневник,всекидневник. Обичам да слушам музика и когато попадна на хубави неща, просто споделям тук с вас. Когато гориш с дадено нещо , не си задаваш много въпроси „как“ и „защо“, нито „дали“, просто го правиш.
Дисциплината ми, уменията ми и силния ми характер несъмнено също играят роля в това, но най-голямо място наоколо заема Любовта.
Както е казал Ницше, „всичко, което се прави с  любов, винаги е отвъд доброто и злото.“, с други думи – недосегаемо. Няма как да се спре този огън, просто си  гори.

Q: „Какво мислиш за Facebook и социалните мрежи?“
A: Ако можех да опиша Facebook с няколко думи, то тези думи щяха да бъдат „безконтролна онлайн психиатрична клиника, в която всеки поддържа хистерията на другия“. Завършила съм хуманитарна специалност в университета, като в края на образованието си  преди години карах практика в популярна психиатрична клиника у нас за няколко месеца (предимно обследвах шизофрения) – е, там хората са в пъти по-„нормални“ от онова, което представляват потребителите в тази социална мрежа.  Интелектуалният и духовен капацитет , върлуващи  там… си заслужават един цял отделен трактат.

Не съм  в синхрон с тази изкуствено създадена среда и не бих искала да бъда  част от нея. Освен това налаганата цензура и стандартите в този сайт  са ми неясни. Лъжливи политици, педофили, изнасилвачи, крадци,сутеньори, дилъри  и др. могат да имат профили и да са спокойни, но името и музиката  на Burzum са ОПАСНИ за сигурността?
А като добавим и че принципно съм  човек, който си пази личното пространство доста сериозно, картината става още по-ясна – показността и жаждата за внимание никога не са били моето нещо и личният ми живот никога не е бил и няма да бъде публично достояние. Онези, които превръщат личните си отношения в  „циркаджийска история“ и споделят личния си живот онлайн, просто демонстрират до известна степен липса на интелект, несигурност и нужда за  валидация отвън – нещо, което изобщо не мога да свържа със себе си. 

Дори да не използвам сайта лично, все пак страницата на The Void е активна там и споделям статиите в нея през уебзина и мениджъра, за да информирам онези, които са преценили, че им е добре на подобно място.

И макар и да не харесвам повечето „социални“ мрежи и да стоя далеч от тях, има два сайта, които за момента  одобрявам и ми допадат като идея – Instagram и Last.fm. Първият е създаден за артисти с цел да споделят изкуството си, а Last.fm е платформа за споделяне и откриване на музика (макар и някои хора да не използват сайта в последните години по предназначение).

Q: „Обмисляш ли да пренесеш нещата на хартия?“
A: Да. Първото подобно издание вече е в процес на работа, но няма да споделям никакви детайли на този етап. Освен него  съм предвидила и други неща, които може би ще ви харесат, но ми е нужно време, за да изгладя всеки детайл.
Особено вдъхновяващи за решението ми да създам хартиено издание на The Void  се оказахте вие, за което благодаря искрено – мотивирате ме много да се връщам към корените си и да ви предоставям все по-чисти и качествени материали. На Мирослав особено благодаря за поднесените идеи в една от предните Q&A статии – ценни сте ми много, когато давате обратна връзка и ме подбутвате.
В момента работата по хартиеното издание ми се струва наистина вълнуваща и умът ми е като „страната на чудесата“… въобще не знам къде ще стигна в края на това приключение, но съм сигурна, че си заслужава. 

За финал споделям част от албумите, с които попрекалих тази седмица:

Дяволски хубав петък на всички! ????