Американският самостоятелен атмосферичен блек/фолк метъл проект Panopticon разкри детайлите около  предстоящия си единадесети дългосвирещ албум „The Rime of Memory“.
Студийното заглавие ще бъде издадено на 15-ти ноември (в дигитален формат) и на 29-ти ноември (на физически носител) чрез лейбълите Bindrune Recordings и Season Of Mist (за Европа).
Смесването и мастерирането на музиката в заглавието са осъществени от Spenser Morris.
Обложката е съвместна творба на Bekah Lunn и Austin Lunn.

Austin споделя за заглавието в детайли:
„Толкова е грозна мисълта , че всички ще вкусим смъртта (бел. ред.: аз всъщност я намирам за очарователна). Много от нас правят всичко по силите си, за да избутат това някак в задната част на съзнанието си, за да можем да продължим с ежедневието си, но точно преди да заспим тази мисъл прокарва пръсти по гръбнака ни, почивайки топло на бедрото ни, докато се впускаме в сън, само за да се стреснем от напомнянето за собствената си непостоянност.

Животът е кратък… и набира скорост, докато пада… бавно се търкаля надолу по хълма, докато се гмурне в бездната, само за да свърши внезапно с най-високата си скорост… дните летят като минути, с всяка бръчка във все по-крехките ни ръце, докато просто спрем да дишаме…по каквато и да е причина.

Създаваме монументи и цели… издигайки ги, за да признаем епохите, през които преминаваме. Всеки пътешественик спира, за да отдаде почит и да му бъде напомнено от тези, които отдавна са посетили тези паметници… 16….18….20….21…25…30….35…40…50….и така нататък… всеки важен камък по-нататък от предишния, всеки по-малко посещаван… по-малко цветя в подножието му, падащи в забрава….и тогава крайъгълният камък е гроб….плевели, растящи около него, рядко виждани и след това забравени…

По пътя се борим с това възможно най-добре…отчаяно някои от нас се държим за младостта си…участваме в необичайно поведение, за да се опитаме да преоткрием страстта си към живота или да съживим младостта си…но е безсмислено…вие сте това, което сте. И с всеки изминал ден ставате все повече и повече това.
Това е естественият цикъл на живота. Роди се, порасни, умри, роди се, порасни, умри.
Нашата планета също има такива цикли. Но по пътя отчаяните ни опити да спрем собствените си цикли, попречихме на циклите на планетата. Толкова отчаяни да избегнем неизбежното…ще впрегнем и унищожим самата жизнена сила, от която сме родени, за да имаме още един ден младост и лекота…ще оскверним свещените катедрали на пустинята, убежищата на целия живот, само за да можем да имаме по-просто съществуване, с по-изобилни ресурси за малцина привилегировани…

И тогава се случва… Кладенецът пресъхва. Горите горят. Димът изпълва въздуха, задушавайки дробовете ни… прахът се вдига около домовете ни, коремите ни плачат от недостига на храна, сухи очи и пресъхнали гърла, търсещи подслон от вечно жестокото време, свити в руините на нашите пейзажи, между стените, сгушени в страх от колапс… гледаме се в огледалото и виждаме:
Изглеждаме стари. Всичко това не ни послужи за нищо. Няма бягство от смъртта, скръбта и загубата… И така, защо направихме това? Предполагам, че просто не можахме да се примирим с края… затова го насърчихме.

Този албум има 2 значения. Можете да гледате на този албум единствено като на изказване за климатичната криза и застъпничеството за пустинята. Или можете да видите този албум като примиряване с процеса на стареене… Или, както правя аз, можете да го видите и по двата начина.
Написах този албум в периода , когато бях между 37 и 40-годишен.
Странно е да си спомням родителите си на моята възраст и да си помисля колко различно е чувството… да отглеждам собствените си деца… да имам собствена кариера… собствени приоритети… собствените борби. Те също го направиха. Минавайки покрай километричните им камъни, ние започваме да ги хуманизираме… те престават да бъдат далечните недосегаеми монолити, извисяващи се над нас… и ние започваме да виждаме пукнатините в тях… точно както ние самите започваме да се пропукваме.
Всеки път, когато се прибирам, пия една-две бири на гроба на стареца си. Неговият последен камък… Един ден моите момчета ще пият бира на моя гроб.

Всеки ден е свещен, докато вървим бавно към края. Не забравяйте да се насладите на красотата, която виждате, помирисвате, вкусвате и усещате по пътя. Няма да продължи вечно…така че му се наслаждавайте, ценете го…защитете го.

Не позволявайте на огъня да изгори.“

Съдържание:
1.I Erindringens Høstlige Dysterhet
2.Winter’s Ghost
3.Cedar Skeletons
4.An Autumn Storm
5.Enduring The Snow Drough
6.The Blue Against The White

Към днешна дата можем да чуем две от парчетата в заглавието.

„I Erindringens Høstlige Dysterhet“:

„Cedar Skeletons“: