Привет, мракобесни!
Реших да започнем седмицата с рубриката Q&A, за разнообразие.
Надявам се да сте добре и вече полека да усещате полъха на есента, колкото и упорито да е онова горещо кълбо.

Да започваме с въпросите и отговорите…

Q: „Наистина ли The Void е бил хакван?“
A: Сайтът  никога не е бил хакван. Бяха правени опити през изминалата и тази година за DDoS и друг тип атаки срещу него покрай видимата ми подкрепа към Украйна от самото начало на войната (видяли сте бутона, водещ към официалната страница на дарителската кампания под патронажа на Зеленски, предполагам), но както и в един от предишните материали споменах – справих се доста бързо с проблема.
В резултат на тези атаки, няколко държави са блокирани като локация и разработих специална защитна система за него. Тя засича всякакви съмнителни IP адреси и дори премахва маски на VPN, като ми докладва истинския адрес и типа VPN услуга в отделен отчет с цел опазване на сигурността  и осуетяване на скрити атаки.  С други думи – ако  THE VOID падне, то това ще е по-скоро поради моя лична грешка някъде из кодовете, отколкото поради хакване от външни лица. А ако някога все пак това се случи …ами нека кажем, че щетите върху компютърната система на този, който ми тества сигурността (и мрежите в добър радиус около него),  ще са много по-големи от временното неразположение на сайта. Don’t mess with the wrong witch, my dudes & ladies…

Q: „Какво смяташ за хейтърите?Имаш ли такива? Как се справяш? Дай съвет!“
A: Да изясним първо какво е „хейтър“, за да няма обърквания. Ето го определението според Google  – „Хейтърът е човек, който изпитва удоволствие от несправедливото показване на омраза към други хора , манипулацията, критикуването или омаловажаването на хора или неща. Хейтърът намира недостатъци в почти всичко,  което не е негово, не притежава или не може да прави“. Мхм.

С това казано – разбира се, че имам „хейтъри“. Преди да се появя аз и да създам THE VOID, у нас не е имало жена, която да е била толкова смела и да е имала характера да създаде  подобно място сама и със собствени ресурси, нито пък като цяло е имало някога толкова обсебен от блек метъла индивид, който да поддържа такова място повече от шест години и да не се отказва от идеологията си, дори при екстремни обстоятелства (факт е, че съм писала статии дори от болнично легло с включени системи).
Как мислите? Това според вас дали не е проблем за егото на една стабилна част от по-ограничените хора в обществото ни? Особено на онези, на които им се иска да бяха постигнали онова,  което  аз съм постигнала към момента? Или онези, които умират от завист за това, че постигам всичко сама без помощ от приятелчета и без връзки? Разбира се, че е.
От самото начало бях  наясно, че ще има хора, които  ще опитват да създават главоболия по един или друг начин – такава е човешката психика. Преди няколко години Мирослав ми писа и ме надъха да бъда смела, защото изглежда знаеше през какво преминавам и какво ме очаква (препоръчвам ви да обръщате внимание на коментарите на този човек, защото знае какво говори… и е от старошколското поколение фенове на тежката музика, които са видяли доста и можете да вземете много от него), както и други хора от бранша у нас и по света ме предупреждаваха за опасностите от създаването на подобно място.

Та въпреки онези, които не са съвсем доволни от съществуването на THE VOID и от време на време демонстрират ниското си възпитание и липса на адекватен морален компас, аз се чувствам страхотно. Годините точно преди THE VOID  да навлезе стабилно в пространството, блек метъл сцената беше почти мъртва  у нас. Обърнете се и вижте каква е сцената ни сега. Колко групи възстановиха дейност у нас от 2017-та година насам  и проведоха концерти? Колко нови и изключително истински групи се появиха? Усетихте ли как  и останалите медии започнаха да пишат повече за блек метъл и да звучат все по-бунтарски, да търсят по-непознатите групи? Случайност ли мислите, че е това? Приканвам повече хора да прегледат фактите, защото аз си водя хронология и отразявам в реално време вълната, която предизвиква делото ми от няколко години насам.  Когато човек постави конкретна идея  над егото си и е готов да жертва много в нейно име, се получава точно това – нещо, което не може да бъде лесно оборено.

Встрани от THE VOID също се намират злобокрътчета (това си е моя дума, която ползвам вместо „хейтъри“).
Всяка фигура която изпъква с нещо, в даден момент бива обсъждана по някакъв начин и  винаги  се намират тук-там някакви хора, които да действат срещу нея, да правят опити да се бъркат в личното ѝ пространство и т.н. с цел да се почувстват релевантни.
Когато в живота ви се появят такива хора, дерзайте – това е  просто сигурен знак, че правите правилното нещо и сте наистина специални, че се намирате  в светлината на своята автентичност.
Погледнете всяка една малко по-известна личност по света, която истински  вдъхновява хората  – няма човек, който да е успял в  нещо и  в същото време да няма поне един хейтър. Случва се дори на Киану Рийвс, хаха.
В такива случаи просто  е важно да имаш добра и реалистична самооценка и да умееш да регулираш баланса си, да можеш да различаваш конструктивната критика от простото избиване на комплекси и рядко да приемаш нещата лично, защото почти никога това не е така, да знаеш кога въобще да не ти пука и как  да насочваш фокуса си върху важните за теб неща.

Случвали са ми се най-различни ситуации, свързани със злобокрътчета,  като повечето пъти е ставало дума за завист и желание за придобиване на елементи от моята идентичност. Нямам нищо против някой да се вдъхновява от това, което правя и което представлявам, дори го окуражавам – само допреди няколко дни проведох урок с едно момиче  и го научих как да използва черна хартия за рисуване и да играе със сенките, но когато някой не просто се вдъхновява, а  имитира и в същото време омаловажава работата ми или опитва да  петни името ми,  става дума за нещо друго, което няма общо с нещо толкова чисто и красиво като вдъхновението и платоничната връзка между хората.

Някои родни банди през изминалата и тази година, например,  изглежда се вдъхновиха от  стила ми на рисуване и дизайна на логото в сайта ми (https://www.paulafazlich.com)  за дизайните на нашивките  и тениските си. Оценявам негласното признание, но следващия път приканвам да се свържат с оригиналния артист, вместо да карат познат да пресътворява  това, което някой друг  прави. Така експресията ще е напълно автентична, а и произведението ще бъде истинско Изкуство.
Няма да е типичната шуробаджанащина, за съжаление, но ще могат да го преглътнат, предполагам.
През 2022-ра имах и случай, в който автор от друга медия публикува ревю на албум в същия ден като мен и  хвърли сянка върху работата ми (случката с ревюто на Sylvaine).
А ако трябва да преброя  и всички онези моменти, в които жени са ме коментирали с ненавист зад гърба ми или са опитвали подмолничко да хвърлят сянка върху мен, докато в същото време се опитват да имитират цели фрагменти от характера ми, начина ми на поведение, дори излъчването ми  или хобитата ми и  следят всяка моя стъпка в социалните мрежи … просто няма да ми стигнат няколко дни. Да живееш в делюзия за себе си е по-лесният вариант от това да изградиш собствена силна идентичност, предполагам.
Случвало ми се е също, встрани от тези неща, разни непознати  или бегло познати хора да замесват името ми в свои лични драми – доста хора се възползват от това, че не използвам социални мрежи толкова , че не съм конфликтна личност и че държа живота си личен и не обръщам внимание на слухове и разни подобни, и от време на време намират смелост да пуснат по някоя  и друга фантазия. Явно съм доста гореща и вкусна хапка за чуждата уста, кой би предположил…и дребните клюкарки си ги има и в метъл обществото у нас.  Изглежда това е цената, която човек плаща, когато не е анонимен и посредствен. Oh,well…

Има и куп други подобни случки, но дори не мога да запомня всичките, а и не ми е нужно. Към днешна дата залагам изцяло на красивите емоции и хора, с които ме среща работата ми тук, а и които ме следват покрай изкуството ми и другите сфери от личния ми и професионален живот. Важно е да запомните, че  колкото и хейтъри да имате, каквото и да се опитват да направят, винаги можете да изплувате отгоре и да възтържествувате. Никога не губете вяра в Пламъка си и следвайте мечтите си така,  сякаш са най-вкусната баница на баба ви.

Освен това искам да ви кажа също, че  когато  преминеш собствената си летва и  задминеш конкретно ниво, всяко подмятане и опит за манипулация започва да  изглежда прозрачно и като някаква детска игра, а хейтърите – като малки  и сладки мишлета (в моя случай „злобокрътчета“), които просто си църкат наоколо. Работете върху себе си много – върху психиката, духовността си, уменията си, знанията си… и в даден момент няма да имате проблем с това кой какво казва, какво мисли, колко ви завижда  и т.н. Просто няма да имате същите очи вече за тези неща. Ще виждате истинските мотиви зад действията и по-скоро ще изпитвате съжаление или абсолютно нищо към отсрещния в такива моменти.

Друго, което искам да ви посъветвам – бъдете добри с хората и не падайте ниско, когато ви се случи да се сблъскате със злобокрътчета директно. Нито енергията си заслужава, нито кармата. Всичко в този живот е временно, включително и мнението на хората за вас. Случвало ми се е често хора, които уж ме ненавиждат и са ми правили проблеми, след това да разправят  колко съм била готина, някои от тях дори са ми се извинявали лично за поведението си.  Оставете хората да реагират според нивото и разбирането си за нещата към момента, и вие реагирайте според вашите. В даден отрязък от съществуването ви може би ще се настигнете някъде по пътя. Това зависи изцяло от индивидуалния капацитет на всеки от вас.

Хубаво е да запомните, обаче – когато човек се сеща да е добър с друг едва тогава, когато види, че няма възможност да го победи и подмолните му дела започват да излизат наяве, това не е признак на добра воля, нито е истинска проява на човечност и желание за мир. Разпознавайте кога някой иска просто да се ползва с доброто ви благоразположение и иска да изглежда добре пред обществото,  и кога наистина съжалява за действията или бездействията си. Едното е лицемерие, другото е много  чист и катарзисен момент за отношенията, който си заслужава да бъде изживян. Давайте шанс на хората да ви докажат, че не са задници, но не бързайте с доверието… особено в конкретни случаи.

Набързо ще споделя и други анти-злобокрътски съвети:
1. Внимавайте кого допускате в личното си пространство и какво споделяте с тези около вас.  Утре същите екземпляри могат да ви завидят за нещо и да използват контакта си с вас , за да ви навредят, без значение от обстоятелствата или контекста. Поддържайте кръга си много малък, но стойностен и лоялен. Пресявайте добре.
2. Обръщайте внимание на хейтърите точно 2 секунди, колкото да отразите дали няма нещо ценно в казаното, от което да можете да извадите някаква поука. И след точно толкова забравяйте за съществуването им. Ако се налага – блокирайте ги навсякъде. Няма нищо лошо в това да блокираш някой,когото не желаеш в личното си пространство и около когото не се чувстваш добре. Имах такъв случай през последните месеци –  блокирах в Instagram един човек, който показа, че не умее да зачита чуждите граници и макар и ясно да съм заявила, че единственият начин за контакт с мен  е имейл, ми пишеше упорито на лични съобщения.
Не харесвам хора,които не уважават личното ми пространство, нито такива които ми пишат по препоръка от приятел с цел после да спекулират с името ми, затова – слушайте си интуицията и ако човекът ви притеснява с нещо, блокирайте.Това ще ви спести много драми занапред. Нека нормализираме поставянето на граници и уважаването на личното пространство.
3. Научете се да играете шах. Това ще ви помогне да предвиждате ходовете на злонамерени личности, ако някога се появят такива в живота ви. Пък и играта развива ума и е доста интересна, всъщност.
4. Правете онова, което ви кара да се чувствате живи  и го правете всеки ден, по МНОГО.
5. Бъдете автентични и се обичайте – така никой не може да ви навреди истински, и винаги ще бъдете закриляни от когото трябва.
6. Самоанализирайте се редовно и работете върху себе си. Хубаво е сами да виждате къде бъркате и да работите върху проблемните си точки. Малко хора се стараят към съвършенство, но е добре да сте от тях, а не от онези, които са прогнили отвътре и се мислят за идеални.
7. Никога не губете чувството си за хумор и се забавлявайте във всяка една ситуация. Дори в най-големия мрак има светлина  – тази във вас.
8. Ако някой опита да посегне на достойнството ви или застраши по някакъв начин живота ви … Има действащи закони, които защитават личността доста добре, просто е хубаво да сте наясно с правата (и задълженията) си.
9.Просто се наслаждавайте на момента и бъдете щастливи с това което сте, което имате и което правите. Защо ви е да мислите за някакви хора, които хабят енергия за подобни  низши неща без реално да сте им направили каквото и да е,  след като можете просто да се наслаждавате на всичко наоколо и да сте щастливи? Простичко е, но хората имаме навика да си го правим сложно. Just enjoy the ride – it’s a short one.

И помнете – за всеки си има отреден час за изгрев и за залез. Няма нужда от омраза, от завист или нещо подобно, но все пак…

Q: „Печелиш ли от сайта?“
A: Единствено музиката и хората, които четат тук печелят от THE VOID. За мен остава личното удовлетворение, че помагам това да се случи. Не печеля НИЩО във финансов аспект, това никога не е било на дневен ред. За близо седем години активност не съм спечелила и лев от сайта, дори напротив – „на минус“ съм с хиляди левове вложени лични средства – сайт с такъв трафик и размер  изисква доста сериозна поддръжка. Не е като да си отвориш фейсбук страница/група, Instagram профил или YouTube канал – тук е нужно много по-стабилно отделяне на ресурси от всякакъв тип – пари, време, енергия и т.н.
Ще продължавам да правя всичко това докато имам възможност, пък после се надявам да се намери кой да продължи започнатото от мен и да го поддържа със същата страст. Мороите може да сме вампири, но не сме безсмъртни, все пак, няма да съм наоколо завинаги (поне не и физически) … Изцяло осъзнавам и се наслаждавам на смъртността си в това измерение.

Q: „Какво мислиш за музикалните  инфлуенсъри в YouTube и Instagram?“
A: 50/50. Положителната страна на тези инфлуенсъри е, че от  тях има реална полза за лейбълите и за групите – популяризират музиката им пред масовия потребител, покрай тях винаги е възможно  да се зарибят „случайни жертви“, които да станат утре върли фенове. Считам ги за рекламни лица донякъде.
Отрицателната страна е може би, че покрай тях блек метълът се превръща в мода и губи част от магията си.
Не ви ли е странно да има конкретна дата за издаване на даден албум, но да бъде пуснат в YouTube седмица или няколко дни преди издаването си, винаги  в един и същ канал и още дори преди  феновете, закупили физическите носители, реално да са ги получили? Странна  ми е  манията  около този конкретен  тип промотиране, но виждам, че за лейбълите и групите това се е превърнало вече в традиция – почти всеки втори прес-релийз е с линк към премиера във въпросния канал.
Аз лично бих изчакала с удоволствие да си дойде датата на издаване и да чуя албума в стрийминг платформите или на физическия си носител.
Да, положението при мен от години е такова, че чувам доста заглавия месеци преди да излязат, но ако не бях част от медия, категорично бих чакала – точно поради онази тръпка от очакването на нов  албум на любима група.
Но както и да е – разликата между инфлуенсърство в YouTube/Instagram и воденето на медия са много различни неща, като цяло, и аз не съм изцяло компетентна по въпроса за това на какъв принцип работят инфлуенсърите. Знам само, че повечето собственици на лейбъли и музиканти виждат нещо полезно в тях.

Q: „Защо избра The Void за име на журнала?“
А: Защото се асоциирам със същността на космическата празнота и съм запленена от нея. Тя е Началото и Краят. Тя е Всичко и Нищо. Мистерията, която никога няма да бъде напълно разгадана. Смятам, че нашата естествена природа включва именно тази космическа празнота, чистотата, първичността, тишината, вездесъщата енергия. Затова и прецених, че THE VOID е съвсем подходящо име за подобна идея – разпространяването на мрачни звуци от подземията и издигането им в нови измерения, жадното им „поглъщане“ от тъмната материя (собствения ни ум).

За финал ми се иска да ви покажа една от рисунките, които ще бъдат част от предстоящото първо хартиено издание на THE VOID. Работя здраво в момента и  се надявам в близките месеци да мога да ви споделя повече.

ПП: Какво слушате в момента? (:

Поздрав с моето следобедно кафе: