Когато става дума за Смъртта, повечето хора остават безмълвни и нещо в тях се пречупва.
В други случаи, тя вдъхновява неимоверно със своя мистериозен воал и от това вдъхновение се раждат произведения, които създават обаятелни звукови картини, които провокират сетивата и разширяват границите на съзнанието чрез своите кинематографски атмосфери.

Един от тези случаи е „Xibalba“ – дебютният албум на Ershetu. Проект на двама приятели – Void и Sacr, и техните съмишленици Vindsval (Blut aus Nord, Forhist), Intza Roca и Lars Are Nedlan (Borknagar, Solefald,еx- Carpathian Forest). Албумът излезе в края на октомври чрез лейбъла Debemur Morti Productions, като още след първите няколко слушания произведението успя да хвърли котва в ума ми с огромна част от елементите, които постави на масата.

На първо място, тук въобще не говорим единствено за музикален албум, а за цялостно концептуално слухово пътешествие няколо ери назад във времето, сред свещените храмове на архаичната цивилизация на маите, предавайки чрез музика тяхното възприятие за смъртта.
Концепцията за завършека на земния живот се възприема по различен начин в различните краища на света и е дълга тема на разговор – някои мумифицират телата на починалите си близки в мед (някои арабски държави в миналото), други ги абсорбират чрез канибализъм (племето форе от Папуа Нова Гвинея), но какъвто и да е начинът за справяне с този край, едно е общото, което свързва всички – вярата в задгробния живот и ритуалистичния аспект на преминаването отвъд.

Културата на маите е изключително възвишена и мистериозна в това отношение. В свещената им книга „Попол Вух“ има древна легенда, която описва пътят на душите на починалите хора, който е бил ужасяващ и изпълнен с безброй предизвикателства. Духът на всеки от тях е трябвало да пропътува пътя до задгробния живот в Ксибалба – отвъдното или подземният свят, като премине през жесток и изпълнен с опасности лабиринт и една река, подпомаган от куче (ксолоицкуинтле), което виждало в тъмнината. Именно оттук черпят вдъхновението си и Ershetu, като следвайки текстовете на „Попол Вух“ и други източници, успяват
да сътворят почти 43-минутна въвличаща филмова атмосфера, изпълнена с величествени класически оркестрации, въодушевени и изразителни вокали, съчетани с тънки блек метъл елементи, фолклорни инструменти и психеделия.

Традиционната ритуална флейта на маите прозвучава в началото на първата песен от албума – „Enter the Palace Of Masks“, придружена бързо след това от дълбока ембиънт оркестрация, преплитаща се с ефирните вокали на Lars, реещи се в пространството. Звукът прогресира, като постепенно се озоваваме насред автентична ритуалистична интензивна атмосфера, която съвсем буквално може да предизвика халюцинации в някои от вас. Всичко описано ескалира в следващата част от историята – „From Corn To Dust“, която носи със себе си дълбок и тежък заряд – пламенни барабани и тежки вокали превземат пространството,
създавайки много остра и обсебваща звукова среда, сред която се прокрадват контрастиращи ефирни моменти като отнасящото разграждане на ритуалистичната флейта във вокалите и реещите се ритуалистични напеви и чисти вокали на Lars. С изключително богата палитра от звуци и настроения, песента примамливо и епично води към дверите на „Xibalba“.

В следващите четири отделни глави от приключението, вече потопени в природата на албума, попадаме в момент на безтегловност, който ни води сред епични оркестрални композиции, красив и на моменти изключително хипнотизиращ и тежък инструментал (китарите на Vindsval са ясно разпознаваеми, особено в песента „The Place of Fright“), заобиколени от ритуалистични атмосфери, разтварящи пред нас един далечен и много древен свят, изпълнен с мистерия. И всичко това приключва с песента „Tunkuluchú“, анонсираща ‘края’, ‘смъртта’ – сред легендите на маите ‘tunkuluchú’ е птица, която с песента си известявала последния им дъх…

Няма нищо случайно в „Xibalba“. Всичко – от избора на заглавие на всяка една от песните до последното подрънкване на перкусиите, е внимателно подбрано и съчетано с идеята да пресъздаде по възможно най-автентичен начин преминаването в отвъдния свят през призмата на древната цивилизация на маите, да ни помогне да се пренесем в друго измерение.

Кинематографичен, с изключителни оркестрални композиции и предизвикващ въображението, дебютът на Ershetu е особено съкровище, което се отличава със силна идентичност в музикалния свят. Съвсем откровено – не мисля, че можете да чуете и преживеете подобно усещане в друг блек метъл албум. В рамките на минути ви се дава възможност да се гмурнете и потопите изцяло в мистериозен и далечен свят, който ви води по пътя с хипнотизиращи вокали, интересни перкусии и барабани, вдъхновяващи китари, контрастиращи фолклорни инструменти, по този начин създавайки главозамайваща и величествена атмосфера. В случай, че не сте имали възможността да посетите Замъкът на маските или който и да е друг свещен храм из земите на маите, то Ershetu могат да ви отведат до тях.

Оценка: 10/10

Чуйте „Xibalba“  по-долу:

Албум: „Xibalba“
Банда: Ershetu
Лейбъл: Debemur Morti Productions
Дата на издаване: 27-ми октомври, 2023
Линк за поръчка: https://bit.ly/45Yff2r