Привет, мрачни създания.
Реших да създам рубрика, в която да отговарям на често задавани въпроси или просто интересни запитвания, които  получавам относно The Void Journal.

Въпросът „На какъв принцип решаваш какво да публикуваш в сайта?“ първоначално ми бе зададен от един от първите ми съмишленици , който е наоколо още от 2017-та година, а след това и от нови лица, затова отговарям с огромно удоволствие в тази рубрика, макар и според мен за повечето да е вече съвсем ясно за какво става дума наоколо.

Материалите в сайта, без значение от какъв тип – статии за нова музика, новини, ревюта или друг тип публикации, са базирани на концепцията на The Void Journal, която може да се струва ограничена на някои, но реално е доста обширна.

Като запален музикален фен, който гори с блек метъла от 90-те години (общо взето, от момента, в който се пресякоха пътищата ни), на първо място публикувам албумите и новините,  свързани с блек метъл жанра , които сама съм си открила и са ми харесали, в които виждам нещо специално, нещо над посредственото. Просто това е „моят“ жанр и не ми е по силите да се отърва от обсесията към него. Положението не е от вчера и шансът да спра да се радвам на нови блек метъл издания е точно толкова голям, колкото да се изруся (т.е. нулев).

Едва след като се върна от „лов за съкровища“, преглеждам и получените официални прес-релийзи, като въобще не се чувствам длъжна да публикувам всичко, което ми се предлага като информация – винаги съм предпочитала качеството пред количеството във всяко отношение и пресявам внимателно.

Дори и към днешна дата да получавам прес-релийзи и официална информация от десетки лейбъли и агенции (и да имам достъп до информация , до която никой друг в България няма), разчитам най-вече на опита си като запален фен и личната си интуиция, както беше в самото начало на зараждането на сайта – това е и един от  „малките детайли“, които правят мястото толкова специално.

Изключение от това правило правят понякога новини за утвърдени групи в жанра.
Последните албуми на някои от установените имена не ми допадат съвсем , например, не са особено запомнящи се  и едва ли ще ги чуя повече от веднъж, но ги публикувам от уважение към музикантите и приноса им към сцената – като фенове им го дължим, а и все пак моят вкус не е ултимативен и може творбата да допадне на някого, да го запали.

Встрани от това, може  би сте забелязали, че освен блек метъл, в сайта понякога публикувам и други жанрове музика. Това е така, защото не харесвам ограниченията и когато чуя хубав албум, който носи отнасяща атмосфера и конкретни завладяващи уникални характеристики, който трансформира съзнанието и избутва границите, той определено синхронизира с онова, което стои като идея зад сайта.

Музиканти като The Lovecraft Sextet , Empyrium,  Tenhi и Darkher, например, са ясна извадка за онова, което успява да влезе в обсега на The Void Journal и носи духа на замисъла ми.
Мрачните изкуства са в сърцевината и съществуват в много форми…

Всяко музикално произведение от ъндъграунд сцената, което носи в себе си специфичен заряд, носи некомерсиално и стойностно послание, което успява да докосне тънките струни на слушателите и представлява истинска форма на Изкуство, а не поредният музикален продукт с цел печалба или забавление, има  своето място наоколо и ще бъде оценено подобаващо.

В случай, че имате свои чудения и искате да получите информация, чувствайте се свободни да зададете въпросите си в коментарите или на имейл  [email protected].
Ще отговоря в следващите части на рубриката.

ПП: Поздрави от вълните. (: Надявам се и вие да си изкарвате хубаво!