Американският самостоятелен атмосферичен блек метъл проект Panopticon издаде днес своя десети дългосвирещ
албум.
Студийното заглавие носи името „…and again into the
light“ и се разпространява чрез лейбъла Bindrune
Recordings, съдържайки в себе си осем песни с около 70-минутна обща
продължителност.
В интервю с колегите от NOCLEANSINGING , Austin Lunn споделя повече информация за албума (към целия им материал има поставен линк в дъното на статията).
Този албум се зароди с изцяло терапевтична цел. Част от
причината да се забавя толкова с него беше поради това, че ми бе
трудно да посрещна очакванията на другите към мен и да направя
така, че да изпълня тези очаквания и в същото време да запазя
чистата и искрена експресия… накратко, не просто да имитирам
искреност, а да я изживея.
Затова просто трябваше да оставя страховете си относно мнението
на другите за записа и просто да напиша музика, идваща от
собственото ми тревожно сърце, да излея всичко, което изпитвам под
формата на музика и когато това се случи, да се опитам да извая
нещо от бъркотията, която съм забъркал.
Албумът отне мното време, много пресяване, много изчистване на
моята собствена емоционална каша. Опитах се да създам нещо
представително и организирано… нещо, което в крайна сметка развя
съобщението, което исках да предам чрез този албум… и това послание
е изкупително за неправомерните действия и неуспехи, нарастващо и
променящо се, изхвърлящо мрака и връщащо се отново към надеждата …
връщане към и подобряване на по-добрата версия на самия себе
си.
В този албум са включени гост-вокалите както на Erik от Aerial Ruin (чисти вокали), така и на Jan от Waldgeflüster (тежки вокали) в „The Embers at Dawn“. Този албум също представя Patrick Urban от Dämmerfarben , отново на виолончело и е първият албум с участието на Charlie Anderson (Lactating Yak) на цигулка. Двамата написаха и записаха всички струнни аранжименти, които са доста доминираща черта в албума.
В музиката този път успях да включа и малко педална стоманена китара, което е нещо ново за мен. Свирих на педал в EP записа Beast Rider , но всъщност записах педала преди това. Педалната стомана на „The Embers at Dawn“ беше първият път, когато някога съм записвал или честно казано, свирех на педална стомана. Това е забавен, но изключително труден инструмент за свирене … (което е и причината досега винаги да съм се придържал към стомана и резонатор с квадратна шийка). Също така този запис е първият ми, в който има много 12-струнен бас . Предишните албуми са имали 8 и 4 струни … но този всъщност използва и трите по различно време … но има много 12-струнни низове.
Съдържание на албума:
1….And Again Into The Light
2.Dead Loons
3.Rope Burn Exit
4.A Snowless Winter
5.Moth Eaten Soul
6.As Her Golden Laughter Echoes (Reva’s Song)
7.The Embers At Dawn
8.Know Hope
Стрийм на албума в BandCamp:
Mother of THE VOID.
Underground music is the ultimate weapon against mediocrity.